Ѱало́мъ в҃
Ѱало́мъ Дави́дꙋ
1 Вскꙋ́ ю шата́шасѧ ꙗзы́цы, и лю́дїе поꙋчи́шасѧ тщє́тнымъ?
2 Предста́ша ца́рїе зе́мстїи, и кнѧ́зи собра́шасѧ вкꙋ́ пѣ на Го́спода и на Христа́ єгѡ́.
3 Расто́ргнемъ ѹ́зы ихъ и ѿве́ржемъ ѿ нас и́го ихъ.
4 Живы́й на Небесѣ́хъ посмѣе́тсѧ имъ, и Госпо́дь порꙋга́етсѧ имъ.
5 Тогда́ возглаго́летъ къ нимъ гнѣ́вомъ свои́мъ и ꙗ́ростїю Свое́ю смѧте́тъ ѧ́.
6 Азъ же поста́вленъ єсмь Царь ѿ Него́ надъ Сїѡ́номъ, горо́ю свѧто́ю єгѡ́,
7 возвѣща́ѧй повелѣ́нїе Госпо́дне. Госпо́дь рече́ ко Мнѣ́: Сынъ Мой єси́ Ты, Азъ днесь роди́хъ Тѧ.
8 Проси́ ѿ Мене́, и дамъ Ти ꙗзы́ки достоѧ́нїе Твое́, и ѡдержа́нїе Твое́ концы́ земли́.
9 Ѹпасе́ши ѧ́ жезло́мъ желѣ́знымъ, ꙗ́кѡ сосу́ды скуде́льничи сокрꙋши́ши ѧ́.
10 И ны́нѣ, ца́рїе, разꙋмѣ́йте, накажи́тесѧ вси сꙋдѧ́щїи земли́.
11 Рабо́тайте Го́сподеви со стра́хомъ и ра́дꙋйтесѧ Ємꙋ́ съ тре́петомъ.
12 Прїими́те наказа́нїе, да не когда́ прогнѣ́ваетсѧ Госпо́дь и поги́бнете ѿ пꙋти́ пра́веднаго, єгда́ возгори́тсѧ вско́рѣ ꙗ́рость єгѡ́. Блаже́ни вси надѣ́ющїисѧ Нань.